Това са два свързани противоположни процеса в развитието на материалния свят. Еволюцията е развитие и усъвършенстване от прости към все по-сложни структури и форми на материята с повече целесъобразни функции. Затова e подходящо да и се присвои знака„плюс”(+). Инволюцията (деволюцията) е деградиране, разпадане, разрушаване, т.е. отрицателно развитие, поради което за нея е подходящ знакът„минус”(-).
Каква е разликата между еволюцията на НЕживата материя и еволюцията на биологичната материя? Може ли да се обясни еволюцията на биологичната материя, като се съпоставя с еволюцията на неорганичната, неживата материя. Същите въпроси касаят и инволюцията.
Искам да покажа в постинга какво се случва в космоса като резултат от еволюцията на неживата материя. Защо  тая еволюция би била невъзможна без   противоположния обратен процес – деволюцията (инволюцията).
                                          
I. Еволюцията  и инволюцията в космоса Като дете изгарях от любопитство да разбера кога и как тъмното небе се е напълнило с толкова много мигащи звездички, от какво са направени и защо едни са по-ярки, други едва-едва се виждат...Сега ще се опитам да ви разкажа нещо като  приказка за възрастни за раждането и умирането на тези загадъчно красиви небесни светулки, от които поетите толкова много се вдъхновяват.
Преди мнооого много години (учените ги броят с милиарди) цялата днешна вселена е представлявала ни повече, ни по-малко една малка почти невидима точица в абсолютно черно и безшумно „пусто пространство”. Ако си представим, че в него е имало някакъв вълшебен часовник, то стрелките са показвали 0 часа, 0 мин. и 0 цяло 00000....(до безкрайност) секунди. Неизвестно по какви причини и «кога» тази точица (физиците и математиците я кръстили «сингулярна»), събрала в себе си цялото вещество (материята) и енергията на Вселената, се събудила  от сън... и взела че се «пукнала» с гръм и трясък от безкрайна радост. И станало чудо. Тъмнината била пронизана от ослепителна светлина, часовникът започнал да тик-така и да отброява милиардни части от първата секунда на родилото се Време, а първичните микрочастици на материята се разлетяли във всички посоки. Това било според учените НАЧАЛОТО на раждането на Вселената, «Големият взрив» както го кръстили, началото на нейното разширение и развитие в пространството и времето.
В някаква нищожна част от първата секунда първичните микрочастици, електрони и «кварки», образували основните градивни частици на атомите – протоните и неутроните. След това се образуват най- простите атоми – тези на водорода. Част от тях се свързват два по два в молекули. По-нататък развитието на новородената вселена се забавя. Водорода образува силно разредени газови облаци (мъглявини).

Подчинявайки се на собствената гравитация, постепенно в течение на милиони години атомите и молекулите на водорода се приближават към центъра на облака, където привличането (гравитацията) е най – голямо. Колкото повече се приближават, толкова по-тесно им става, все по-често и по силно се удрят взаимно и температурата им се повишава, докато стигне милиони градуси, а налягането милиарди атмосфери. И тогава се случва невероятното – запалва се първата и най-проста реакция на термоядрен синтез:  водородните атоми се сливат, като от два атома водород се образува един атом хелий, и се отделя огромно количество енергия. В резултат на това постепенно (еволюционно) развитие на космическата материя, управлявано от физически и химически закони, се раждат първите големи материални системи в младата вселена- звездите.  По този начин студения силно разреден газов облак от водород се превръща от мъглявина с хаотично движещи се атоми и молекули  в нова по-сложна и „организирана” форма на материята – звездата. Нейната физическа структура е качествено различна от хаотичната първоначална структура , ако може така да се нарече, на газовия облак.  
Този ядрен огън може да продължи да гори милиарди години, до пълното изчерпване на “горивото”- водорода. Но в дълбоките недра на звездите, при чудовищни налягания и температури се извършват и други  ядрени реакции, при които се синтезират атоми на тежки химически елементи – желязо, никел и други.

Ще прескоча следващите етапи на космическата еволюция, които са доста сложни и лично на мене трудни за обясняване. Ще кажа само, че тази еволюция е създала и създава и много други космически системи и тела, планети и техни спътници, звездни системи подобни на Слънчевата, звездни купове, комети, галактики, няколко качествено различни видове звезди („червени” гиганти, „бели джуджета”, неутронни звезди, „черни дупки”) и т.н.,  които днес търсим, наблюдаваме и продължаваме да изследваме със съвременни високотехнологични и чувствителни уреди и апарати. Това е естествената еволюция на НЕживата (неорганичната) материя, която продължава и до днес.
Колко дълго ще продължава тази еволюция и какво се случва с  космическите тела и системи?

(следва)

Сега чакай гости, които ще ти обяснят, че тия теории както и еволюцията са глупости и че всичко е дело на Господ. Може да не ти се вярва, но в тоя сайт е пълно с идиоти, които са на нивото на средновековните инквизитори.

е от много автори и е с голямо разнообразие. За сега тази приказка е хит, но до колкото знам се пишат нови и с доста различни и любопитни сюжети. Така са завладяващи, че авторите им най малко силно вярват в тях. Дори не мога да си представя действителния Свят как ще ни изненада ако е писано. :)

Така е. Възникването и развитието на Вселената наистина приличат на красива приказка, която съблазнява да и се вярва. Но нали във всяка приказка има поне една искряща частица истина, която колкото по-талантливо и мъдро е описана, толкова по-силно привлича...И колкото повече умни приказки, толкова повече истини засияват пред нашите учудени погледи на възрастни деца :)...

Възникването на Вселената не знам дали прилича на красива приказка , но красивите приказки определено имат претенцията да приличат на Вселената. Следващата , която ще замести тази за Големия взрив, мисля че ще отрече, че червеното отместване е резултат от Доплеровия ефект и с това ще приключи този сюжет, защото той се крепи единствено на него. Може би ще се окаже, че фотона все пак губи енергия при преминаването му по матрицата (ефира) и това се отразява на честотата , като червено отместване. Не е лишено от възможности и не само това. Сега само не се възмущавай на общите приказки, защото Големия взрив има своите много противоречиви изводи и може да се разглежда в тезата за допускане на противното. Общо взето е деликатно да се твърди кое е истина , цялата история е по следите и непрестанно, а шансовете да я достигнем са никакви. Какви са причините за тази ни Съдба, непрестанно да сътворяваме приказки в опитите си да достигнем "истината" ? Ние дори помежду си имаме , така различни истини. Може би трябва да започнем от най основните и прости истини . На "приятелят" ти Кушел обясни, че има разлика между Бог и Създател, едното е религия, а другото философия и физика. Сетих се , че той не знае пък какво е религия за физика ти ще кажеш. "Заеби" , каквото и да значи това. :)))